Праховите струи са естествено явление, част от кръговрата на Земята. Те се появяват, когато високоскоростни ветрове издигат малки частици от земната повърхност и ги пренасят на дълги разстояния. Всяко лято прах от пустинята Сахара в Африка “пътува” над Атлантическия океан.
Изображението показва разпространението на аерозоли от праха на Сахара, който се движи на запад през Атлантическия океан на 19 юни 2020 г.; Изображението е заснето от сателита Sentinel-5P
Обикновено пясъчните струи не са толкова големи, че да имат възможността да се придвижват навътре във водите на океана, като дори често потъват в него. Но тази година този пясъчен феномен е невероятен по рода си – струята достига дори до бреговете на Америка!
Любители са наблюдавали постепенно явлението, докато се е развило и пясъчните частици са се отправяли към морето. Сателитите на програма “Коперник” от семейството Sentinel на Европейската космическа агенция проследяват напредъка на този феномен. Струята е толкова голяма, че си печели прозвището Годзила.
Въздушният слой от Сахара се образува между периода на късната пролет и ранната есен. По-силните повърхностни ветрове събират праха и го пренасят във въздуха и над Атлантическия океан.
Ако условията са подходящи, прахът може да бъде транспортиран от Сахара в горната част на тропосферата, а след това и да бъде пренесен чак до Карибите или САЩ, разстоянието между които е около 8000 км (5000 мили).
Проследяването на пренос на фини прахови частици от Сахара е с около 20-годишна история, но като тази пясъчна струя не е имало никога и затова тя се нарежда на челна позиция сред най-големите такива. Не е изключено прахови частици да достигат до САЩ, но фактите потвърждават, че тазгодишният пясъчен феномен е с изключително мащабни размери. Националната агенция на океанските и атмосферни изследвания на САЩ съобщава, че пясъчната струя е с около 60 до 70% по-голяма от средната такава.
Изображението по-долу е от 19 юни 2020 г. Това е съставно изображение от спътника Sentinel-5P и спътника Aeolus. Основният слой е с данните във флуоресцентните цветове – жълто и зелено, от аерозолния индекс от Sentinel-5P, който показва степента на издигнатия сахарски прах над Атлантическия океан, а отгоре слоят е покрит с информация от аерозолните и облачните данни от сателита Aeolus.
Съставното изображение по-горе показва комбинирани наблюдения от сателита Aeolus и сателита Copernicus Sentinel-5P на 19 юни 2020 г.
Данните от Aeolus са уникални, тъй като това е първият сателит, проектиран да предоставя данни, свързани със ветровете в глобален мащаб. Той помага за изграждането на много по-сложни прогнози и модели, определяйки височината на вятъра с по-голяма точност. Според данните от изображението на този сателит, по-голямата част от праха е била на височина 3 – 6 km над земната повърхност.
Днес различните космически агенции разполагат с голям набор от сателити, които наблюдават Земята от Космоса и по този начин могат да наблюдават отблизо явления като този пясъчен феномен. Всеки сателит има различно предназначение, но когато се комбинират данните от различни сателити, това е основание за по-достъпно и лесно представяне на информацията, свързана със земните атмосферни събития.
Изображенията по-долу, заснети от мисиите Copernicus Sentinel-2 и Sentinel-3, показват праховите частици над Кабо Верде, Боа Виста, Куба и Сао Филипе.
В това изображение, заснето от сателита Copernicus Sentinel-3, могат да се видят праховите частици над Кабо Верде на 20 юни 2020 г.
В това изображение, заснето от сателита Copernicus Sentinel-2, могат да се видят праховите частици над Боа Виста на 17 юни 2020 г.
В това изображение, заснето от сателита Copernicus Sentinel-3, могат да се видят праховите частици над Куба на 23 юни 2020 г.
В това изображение, заснето от сателита Copernicus Sentinel-2, могат да се видят праховите частици над Сао Филипе на 20 юни 2020 г.
Праховата струя от Сахара всъщност може да бъде приемана и като добра новина. Според Националната агенция на океанските и атмосферни изследвания, пясъчните частици имат способността да инхибират образуването на урагани. А също така могат да попречат на вече формираните такива да станат по-мощни и разрушителни.
Прахът е и източник на хранителни вещества за фитопланктона, който плува близо до повърхността на океана. Фитопланктонът е от решаващо значение за хранителната мрежа, като осигурява храна за животни от по-високо равнище в хранителната верига. Фитопланктонът също е фотосинтетичен, създавайки кислород за биосферата.
Праховите струи могат да снабдяват със запаси хранителни вещества, които се намират на огромни разстояния – като например Амазонската екваториална гора. Обилните и чести валежи там могат да изчерпват основните хранителни вещества. Според мнението на специалисти, с липсата на фините прахови частици, районът на река Амазонка вероятно не би имал такова изумително биоразнообразие и не би имал толкова сложна хранителна верига.
Има, разбира се, и лоши въздействия от страна на праха. Той може да предизвика покачване нивото на запрашеност в определени райони и да влоши качеството на въздуха, като това може да представлява риск за здравето на хората, особено на тези с дихателни здравословни проблеми. Това е така, поради факта, че прахът е “пътувал” на огромни разстояния и голямо количество от по-големите частици са паднали вече по земната повърхност. Останалите частици са с по-малки размери, а те са най-опасни за хората.
На колажа отдолу можете да видите развитието в движението на пясъчната буря за периода юни – юли 2020 г. Изображенията са направени от сателита Sentinel-5 с данните от аерозолния индекс. Точните дати на изображенията са както следват – 01.06, 16.06, 22.06, 26.06, 01.07, 10.07 /от ляво надясно по редове/.
Но за много хора частта, която ще запомнят от целия процес на този пясъчен феномен, е свързана със залезите. С фините прахови частици във въздуха залезите и изгревите изглеждат още по-зашеметяващо.
При писането на статията е използвана статията Incredible Sahara Dust Plume Sweeping Across The Atlantic Is Largest on Record