Къде минава границата между технологии и морал?

По-долу споделям изцяло текста на една от статиите, които са част от Програмата по дигитална география, от месеца в който с участниците говорим за връзката между географията и иновациите. Темите, които разглеждаме през този месец, са на ръба между много науки, направления, идеи, ценности и дори философии.

Днешната тема съдържа въпрос в своето заглавие, а отговорът му със сигурност не е еднозначен. Също така е ясно и че въпросната граница е различна за различните хора, общества, култури, религии…

В предходните теми с участниците дискутирахме някои аспекти на новите технологии, свързани с нашата безопасност, споделянето на данни и достъпът на компаниите, които създават мобилни приложения, до данните на нашите устройства. За да допълним тази тема, реших да им покажа още два примера, които може да ви шокират, да ви възмутят или притеснят. Но от всичко най-важното е да се замислим за тях и за необходимостта от обществен дебат по тези въпроси, защото с напредването на технологиите не само в геопространствените науки, а и по принцип, често се стига до подобни морални казуси (напр. донорството на яйцеклетки, замразяване на биологичен материал и използването му след смъртта на човек и др.).

Казус #1 Автономни автомобили

Това е една от последните “моди” в автомобилния бранш, която всъщност въобще не е нова като технология. Покрай марката “Тесла” този тип превозни средства набраха сериозна популярност и се превърнаха в мечтана придобивка за много хора.

Каква е връзката с геопространствените технологии?

Всеки от вас, който някога се е ориентирал в пространството чрез навигация знае, че за да може устройството да ви казва накъде да завивате и да се движите, трябва в него да има подробна карта. Е, всъщност това не е карта, а данни, които изобразяват обектите от реалния свят като точки, линии или полигони (това ще засегнем подробно, когато учим ГИС през месец ноември) и тези обекти имат “закачени” за тях описателни характеристики, като например към линията, която показва улицата задължително трябва да има име, сградите трябва да имат или име или номер, който е самият адрес и т.н.

За да се движи в пространството сам, автономният автомобил трябва да разполага с изключително подробни данни за мястото, на което се намира. Също така чрез сензори той преценява и в реално време самата пътна обстановка, засича останалите обекти, които се движат по пътя, тротоарите и т.н. Всяка такава кола има софтуер, в който е заложено как да се държи тя при определени обстоятелства. Вашите компютри и телефони правят същото – изпълняват предварително заложени команди, които вие им задавате, като натискате бутоните или менютата, а те знаят какво трябва да направят при всяка такава инструкция. Такъв е смисълът от всеки софтуер.

Добре, обаче светът е много сложен и динамичен. Какво трябва да се заложи в софтуера на автономния автомобил, когато има опасност от инцидент?

По-долу ще видите скрийншоти от едно проучване, което докторант от университет в Западна Европа правеше преди 2 г. Темата на дисертацията му бе за автономните автомобили и тяхното поведение при определени ситуации. Вижте снимките и тяхното описание по-долу:

При ситуацията по-горе автомобилът трябва:

  • Да убие възрастните в колата и да спаси бебетата в количките
  • Да спаси возещите се и да убие бебетата в количките

При ситуацията по-горе автомобилът трябва:

  • Да спаси пасажерите в колата, но да убие пешеходеца
  • Да убие пасажерите в колата и да спаси пешеходеца

Други въпроси от проучването включваха:

Кой трябва да решава какво да бъде поведението на автономните автомобили при непредотвратим сблъсък?

  • Правителството
  • Производителят
  • Шофьорът
  • Друго

В случай на инцидент с автономен автомобил, кой трябва да носи отговорност?

  • Производителят
  • Собственикът
  • Друг

Какво е мнението ви по тези въпроси? Бяхте ли се замисляли, че тези теми стоят на дневен ред пред обществото, пред производителите на автомобили и софтуерните инженери?

Казус #2 Дроновете

Може да сте чували, че в много страни по света има законодателство, което регламентира къде и по какъв начин може да се лети с дрон. Това е така, защото:

  • При използване на дрон с необезопасени перки при евентуално падане върху човек/ предмет/ животно, може да настъпят трайни повреди и дори смърт (вижте това видео от Световната купа по ски)
  • Използването на дрон над частен имот нарушава законите, а може да наруши и правото на лично пространство

Реално погледнато, ако имате дрон, можете да летите и да гледате какво се вижда през прозорците на всеки блок или къща, да виждате какво правят хората в личните си дворове, да следите който и както пожелаете. Има много страни, в които вече е въведено строго законодателство по темата, а в България този закон (или може би все още е законопроект) стои в изчакване вече доста години. У нас използването на дронове все пак е в някаква степен регламентирано, но доколко се спазва това е съвсем отделен въпрос.

На картата долу можете да видите какво е положението със законодателството в света. Тя е любителска и се обновява постоянно, като легендата е следната:

  • Зелено: означава, че по принцип използването на дронове е разрешено;
  • Жълто: означава, че използването на дронове е лимитирано и може да е нужно разрешително;
  • Червено: означава, че използването е забранено;
  • Сиво: няма налични данни.

Какво е мнението Ви по тази тема?

Трябва ли и в България да се забрани изцяло летенето с дрон над хора, или е приемливо да се изисква разрешително за извършване на полет, или пък ползването на тези устройства трябва да остане напълно свободно?

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *