На 30 юли 2020 г. се навършват 100 години от рождението на една дама, която оставя огромна следа в областта на картографирането на океанското дъно – Мари Тарп. Нейните карти предоставят нагледни доказателства на учените за плейттектоникта и движението на плочите. “The Earth Institute” – изследователският институт към Колумбийския университет, отбелязва събитието широко с публикации в блогове, уебинари, работни срещи и други мултимедийни дейности и изяви.
Мари Тарп и нейната карта на океанското дъно
Изображения: Земна обсерватория Ламонт-Дохърти
Коя е Мари Тарп?
Мари Тарп (30 юли 1920 г. – 23 август 2006 г.) е американски геолог и картограф, която в партньорство с Брус Хийзен създава първата научна карта на дъното на Атлантическия океан. Работата на Тарп разкрива детайлната топография и многоизмерния географски пейзаж на океанското дъно. Тя доказва и наличието на непрекъснатата ивица на разлома по оста на Срединноатлантическия хребет, което води до промяна на парадигмата в науката и до приемането на теориите за тектониката на плочите и континенталния дрейф. [1]
Тарп е една от първите жени, работещи в Геоложката обсерватория на Ламонт (сега – Земната обсерватория Ламонт-Дохърти в Колумбийския университет). Годината е 1949 г. – време, в което жените невинаги са били добре приемани в света на науката. Въпреки допълнителните пречки като тази, тя не се отказва и продължава да променя хода на историята, свързана с геологията и океанските проучвания.
Мари Тарп с една от своите карти.
Изображение: Земна обсерватория Ламонт-Дохърти
Как започва своята изследователска дейност Мари Тарп?
В интервю тя споделя следната история:
„Целият свят беше разпръснат пред мен (или поне седемдесетте процента от него, обхванати от океаните). Имах празно платно, което да изпълня с изключителни възможности; завладяващ пъзел, който да наредя: картографирах огромното загадъчно океанско дъно. Това се случва един път в живота, един път в историята на света – възможност за всеки, но особено за жена през 40-те години. Характерът на времената, състоянието на науката и събитията – големи и малки, логични и нелогични, комбинирани, за да се случи всичко това.
До Втората световна война цялата тази вода – дълбока от няколко мили до стотици хиляди мили – се оказа широка бариера, която попречва на хората да получат каквато и да е представа за релефа, който е разположен на дъното. На която и да е карта на света, три четвърти от Земята представляваха еднаква, без отличителни черти синя граница за континентите. Учените смятаха, че океанското дъно е почти толкова безинтересно – равна, непроменена равнина, отхвърлена земя, бавно изпълвана от утайки, ерозиращи от сушата.
Ранните измервания на дълбочината, събрани с помощта на въжета и оловни тежести, като например гюлета, показваха, че океанското дъно е малко по-сложно от очакваното. С 200 измервания на водните дълбочини, получени по този начин, Матю Фонтейн Мори от военноморските сили отбеляза плато в средата на Северния Атлантически океан на своята карта от 1854 г. През 1870 г. точковите измервания на водните дълбочини, направени по време на легендарните експедиции на HMS Challenger, загатнаха за широко издигане в централната част на Атлантическия океан, а измерванията на температурата от водача на експедициите на Challenger – Чарлз Уайвил Томсън, свидетелстват, че има бариера между източните и западните басейни на Атлантическия океан…“ [2]
Как и кога се стига до създаването на първата карта на океанското дъно на Мари Тарп?
Мари Тарп е помощник на геолога Брус Хийзен. Той прекосява океаните, събира данните от хиляди измервания на водните дълбочини, като изпраща високочестотни сигнали в океанското дъно и записва разликата във времето на връщащото се ехо. Тези данни достигат до Тарп върху големи ролки хартия. Тарп използва точките от данните и извежда наяве останалите загадки, като черпи от огромните си познания по геология и математика. По този начин тя успява да състави картите на океанското дъно. Ламонт публикува нейната карта на северната част на Атлантическия океан през 1957 г.
Тази карта дава форма, мащаб и текстура в невиждан дотогава детайл на океанската топография, разгадаваща една от най-важните загадки на планетата. Когато е публикувана, тази изследователска дейност представлява огромно отклонение от науката за океанското дъно до този момент и в крайна сметка засяга една от най-големите промени в парадигмата в историята на науката, свързана със Земята. Благодарение на нея се доказва теорията за плочите и тяхното движение върху мантията на Земята, с което буквално се извършва революция в тази област от познанието.
След няколко десетилетия работа, през 1977 г., Тарп и Хийзен публикуват първата карта на океанското дъно на целия свят. Тази карта на световния океан се счита за шедьовър и е окачена на университетските стени по целия свят.
Тарп и Хийзен работят заедно десетилетия, като Хийзен събира данни за дълбочината на океана, а Тарп картографира своите открития.
Преди създаването на картите на Тарп, голяма част от научната общност е смятала, че дъното на океана по същество е еднообразно; приемали са го като съд за утаени седименти, оформен като дъното на огромна вана. През 1952 г. Тарп отбелязва, че всеки профил има последователен прорез в средната си част.
Изображение, представящо предположението на учените за плоско и еднообразно дъно на океана отпреди картата на Тарп и Хийзен от 1957 г. на дъното на Атлантическия океан.
Но Тарп не се отказва и продължава, доказвайки, че епицентрите на земетресенията проследяват същата линия. Прилагайки тази корелация към съществуващите сеизмични данни, в своите чертежи тя разширява линията до части от океана, където измерванията на водната дълбочина са били непълни или са липсвали. Тя екстраполира данните в южната част на Атлантическия океан и в Индийския океан, като в крайна сметка го свързва с Източноафриканската рифтова долина.
Карта, показваща географските характеристики на световните океани;
Ръчно изрисувана от Хайнрих Беран по подобие на картата на Хийзен и Тарп от 1977 „Световно океанско дъно“
Въпреки това, едва четири години след като открива разломите в световен мащаб, Хийзен се съгласява да публикува това изследване. Тарп не получава никакво възнаграждение за работата си. Подписите на хартиените ролки носят имената на Хийзен и на Морис Юинг, който е основател и директор на Ламонт.
Райън, който помага на Тарп да завърши картата на света след внезапната смърт на Хийзен през 1977 г., смята Тарп за недооценена. Той я описва като пламтяща червенокоса дама с широка усмивка. Райън споделя също, че е била недостижима в изследователската си дейност, но се е държала така, сякаш е глупава. Така, според него, Мари Тарп – един от най-влиятелните картографи в историята – е трябвало да се представи, наред с творческите ѝ постижения, за да може достойно да се слави името ѝ по света.
Признанието към Мари Тарп днес
Временният директор на Ламонт, палеоклиматолог и морски геолог Морийн Реймо – първата жена, която ръководи обсерваторията, заявява, че е радостна от признанието, което Тарп получава сега и чувства увереност, тъй като, ако Тарп беше жива в този момент, тя би приветствала начина, по който Ламонт се е развил оттогава до днес.
Сузана Камарго, която в чест на Мари Тарп, е призната за първия професор по научни изследвания в Ламонт, споделя:
„Животът и научните открития на Мари Тарп са вдъхновение за мен. Всеки път, когато видя нейната известна карта на океанското дъно, окачена по стените на коридорите на Ламонт, си спомням нейните невероятни постижения, огромен талант и какви усилия са необходими, за да бъдеш признат за учен. Жалко е, че отне толкова време, за да бъде възприета правилно. Мисля, че тя ще получи инфаркт от вълнение, ако види всички коментари в социалните медии за себе си тези дни. Тя доказано има свой фен клуб сред настоящото поколение учени, които си правят снимки, позирайки като нея, и си купуват чаши и тениски с нейни снимки, както и с известната ѝ карта върху тях.“
Използвана литература за създаването на статията –
[1] (Wikipedia, Marie Tharp 2005)
[2] (Earth Institute, Marie Tharp’s Adventures in Mapping the Seafloor, In Her Own Words 2020)
При писането на статията е използвана статията Lamont’s Marie Tharp: She Drew the Maps That Shook the World