Биография на Пѝри Реѝс

Пѝри Реѝс е турски адмирал, който се превръща в един от най-важните представители на науката География в дела ѝ, свързан с моретата и океаните. Той става известен със своите две карти на света, свързани с Америка и Антарктида, както и с мореплавателския си атлас “Kitâb-i Bahriye” (в превод Бахрие „Морска книга“), но не само в Османската империя, а и в света.

Портрет на Пѝри Реѝс

Точната дата на рождението му не е известна, но има предположения, че Хаджи Мухиддѝн Пѝри ибн Хаджѝ Мехмѐд е роден  между 1465 и 1470 г. в Галиполи, Турция.

По това време Галиполи е важна военноморска база, намираща се на крайбрежието на Мармара. Реѝс е титла, свързана с турския военен чин – „морски капитан“, като обикновено се поставя след името на офицера. Неговият баща се казва Хаджи Али Мехмед, а чичо му – един от известните адмирали от този период, е Кемал Реѝс. [1]

Когато Пѝри Реѝс е на около 11-годишна възраст, той става част от екипажа на Кемал Реѝс. Кемал Реѝс започва работа като пират в началото, но на по-късен етап се присъединява към императорския османски флот.

В годините между 1487 и 1493 г. Пѝри участва в много битки заедно с чичо си – помага на мюсюлманите в Испания, участва в нападенията на островите Силиция, Сардиния, Корсика и южните брегове на Франция.[1]

Независимата му кариера като морски капитан съответства на героичните му изпълнения и в морските битки между 1499 г. и 1502 г. Предполага се, че по времето на някоя от тези битки, той се е сдобил с картата на Христофор Колумб, която използва на по-късен етап като основа за създаването на своите карти.

Пѝри Реѝс и неговата карта

След смъртта на Кемал Реѝс през 1511 г., Пѝри Реѝс напуска откритите морета и се връща в Галиполи. Той започва работа, свързана с чертаене и рисуване на карти.

Но след известно време взима решение и се присъединява към екипажа на османския велможа и адмирал на флота по времето на управлението на Сюлейман Ⅰ, както и султан на Алжир – Хайредин Барбароса, по-известен като Хайр-ад-Дин.[2]

През 1516 – 1517 г. Пѝри Реѝс поема командването на няколко кораба в османската кампания срещу Египет. Показвайки самоотверженост в превземането на град Александрия – важна военноморска база в Египет, той има възможност да представи на по-късен етап картата на света, която изработва в Галиполи, на султан Селим. В няколко различни експедиции, Пѝри доказва своята смелост и впечатлява с успехите от възложените му задачи. Той завършва своя мореплавателски атлас “Kitâb-i Bahriye” (в превод Бахрие „Морска книга“) с помощта на Ибрахим паша, след което го представя на султан Сюлейман Великолепни и печели признанието му.

Страници от “Kitâb-i Bahriye” (Бахрие „Морска книга“)

Следва изработването и на втора карта на света. Днес е налична само част от тази карта и е известна като карта на Северна Америка.

През 1548 г. Пѝри Реѝс, провъзгласен вече от правителството за адмирал на флота на Индийския океан, превзема Аден и последват още няколко победи. С тези действия той си „печели“ много врагове. През 1555 г. губернатора на Египет – Дукагин Мехмед-паша, го командирова и тогава Пѝри Реѝс (около 80-годишен) е осъден на смърт и екзекутиран в Кайро.

Картата на Пѝри Реѝс от 1513 г.

Първата карта е намерена в двореца Топкапъ през 1929 г. Тя е разположена върху парче пергамент (според различни данни това е възможно да е парче кожа от газела)[3] с приблизителни размери 90 × 60 cm и представлява само част от световната карта – запазена до днес е западната третина от цялата карта, която Пѝри създава през 1513 г. в Галиполи, и по-късно – през 1517 г., представя на султан Селим в Египет.

Картата на Пѝри Реѝс от 1513 г. в Чанаккале

Тази част от картата показва само западното крайбрежие на Югозападна Европа, Западна Африка и Близкия изток и източното крайбрежие на Централна Америка. На картата планините са отбелязани с очертания, а реките са маркирани с плътни линии, плитките места във водоемите са обозначени с червени точки, скалистите места в моретата и океаните – с кръстчета. Също така към тази карта има добавени бележки за различни региони, а самата карта е украсена с илюстрации на специални представители от флората и фауната.[4]

Запазен фрагмент от картата на Пѝри Реѝс от 1513 г.

Картата е портолан, но без паралели и меридиани. Целта ѝ е да даде информация за бреговете и островите. Вместо линиите за географските дължини и ширини, има радиални линии и два компаса, тип рози (компасни рози), единият е разположен в посока север, а другият – в посока юг. Всяка от розите, съответстваща на своя компас, е разделена на 32 части и образуваните линии се простират отвъд рамките на образуваните очертания на картата. Също така има и две скàли (линии с нанесени по тях деления) за измерване на изминато за определено време разстояние, измерено в километри. Удълженията на линиите от розите и скàлите се използват при измерване на разстоянията между пристанищата.

Проекция на картата от 1513 г. върху актуална карта на света

Мненията на специалистите са, че на този портолан единственото нещо, което му липсва, е математическа основа. Някои от проучванията, които са били проведени по тази загадъчна карта, съобщават, че в картата на Пѝри Реѝс има изобразени 5 проекционни центъра на Атлантическия океан, а други, че картата е с азимутална еквидистантна проекция с център Кайро. Паралелите и меридианите биха могли да се добавят лесно към нея. Самият Пѝри споделя в своята Бахрие „Морска книга“, че ако има грешка в картата, колкото и малка да е тя, не трябва да се използва, тъй като тя може да бъде подвеждаща.

Картата на Пѝри Реѝс от 1513 г. върху координатна система

Според различни източници Пѝри Реѝс използва различен брой ресурси, за да изготви картата си. Според един от докладите, той е използвал 34 карти, за да начертае своята собствена.[4] От тях 21 не са имали данни, чие притежание са, 8 са били такива, че мюсюлманските географи са ги наричали “jaferiya”, 4 – карти, изготвени от португалците, а последната карта е била тази на Христофор Колумб. В Бахрие „Морска книга“ той описва подробно тези карти, като споменава и, че Колумб открива Антилите при едно от пътуванията си и е „отворил“ морския път към тях. Тъй като картата на Колумб е достигнала и до Пѝри, той е съобщавал без притеснение това на всички. В една от бележките си на картата Пѝри оставя послание, че испанец, който е участвал в три от четирите експедиции, водени от Кемал Реѝс, е потвърдил ценна информация, относно откритията на Колумб. И тъй като днес картата на Колумб е загубена, единственият оригинален документ, който е останал оттогава, е картата на Пѝри Реѝс, съхраняваща се днес в истанбулския музей „Топкапъ“.

Друг вариант за съставянето на картата е, че легендата на картата на Пѝри Реѝс описва, че тя е основана на 20 графики и на свитъка от стари карти на света “Mappa Mundi”. Според самия Реѝс тези карти включват 8 Птолемееви карти, арабската карта на Индия, 4 новосъставени португалски карти от Синд, Пакистан и картата на Христофор Колумб на западните земи.[1] Надпис 6 на картата гласи, че:

„Съставих я от осем Jaferyas от този вид и една арабска карта на Хинд [Индия], и от четирите новосъставени португалски карти, които показват страните на Синд [днес в съвременен Пакистан], Хинд и Чин [Китай] геометрично начертани; и от карта, съставена от Qulūnbū [Колумб] в западния регион. Чрез намаляването на всички карти в един мащаб е постигната тази окончателна форма, така че тази карта на тези земи се разглежда от моряците като толкова точна и надеждна, колкото са точността и надеждността на Седемте морета [Седемте морета са Южнокитайско море, Индийско море (Индийски океан), Персийският залив, Каспийско море, Западно море (Атлантическият океан), Червено море и Източноафриканско море (водите около източноафриканския остров Занзибар)][5] на гореспоменатите карти.“ [6]

В петата бележка на картата Пѝри описва как е била открита Америка.

Според доклада на Севим Текели, когато Пѝри чертае в своята карта бреговете на Америка, той напълно се доверява на картата на Колумб и я копира от няколко различни точки. Антилите и Куба са представени като континенти на неговата карта, тъй като Колумб е смятал, че са такива. През 1494 г., когато Христофор Колумб е бил в близост до брега на Куба, той е бил твърдо убеден, че Куба е континент, а в резултат на това декларира твърдението си, което бива записано от нотариуса на борда – Фернандо Перес де Луна, и Колумб моли целия екипаж да положи подписите си отдолу. Документът, подписан на 12 юни 1494 г., декларира, че тъй като е очевидно, че Куба е континент, след това, който се опита да оспори това твърдение, ще бъде глобен до 10 000 мараведи, а също така може и езикът му да бъде отрязан.[4]

Когато кръщава обекти по картата си или ги споменава в бележките към нея и книгата си, Пѝри Реѝс се придържа към майчиния език на Колумб – италианският език, а не испанският. Пример за това са 11-те острова в югоизточната част на Хаити, които той нарича “Undizi Vergine”, вместо да използва “onze”, което на испански език означава единадесет.[4]

В своята карта Христофор Колумб изобразява Южна Америка като група острови. Вдъхновен от това, Пѝри също чертае в своята карта множество въображаеми острови срещу остров Тринидад и добавя дори изображение на папагал отстрани. Твърди се, че използва новите карти на Португалия от преди 1508 г. от Америго Веспучи и Хуан де Солис, за да изчертае Южна Америка. Някои от имената на места на южноамериканския бряг показват близка прилика със съвременните им форми. Всички основни реки в Южна Америка са отбелязани на картата му, но имената им не са написани. Интересен факт е, че Пѝри Реѝс отбелязва на картата си река Ла Плата, а няма сведения преди него Хуан Диас де Солис да я е забелязал. На картата има също така снимки на кораби, чиято цел е да посочат откритията на изследователите. В северната част на картата се твърди, че има елементи, съответстващи на такива от легендата за Брендан от Клоферт; мистичното при този случай е твърдението на Пѝри, че тази легенда произлиза още от старата карта на света “Mappa Mundi”.

Изображение и чертеж на картата на Пѝри Реѝс на Карибите, Западна Индия (спрямо тогавашните разбирания), Централна Америка и северното крайбрежие на Южна Америка, базирани и съставени по картата на Колумб

Картата на Пѝри Реѝс от 1513 г. е исторически много ценна, поради две причини – била е най-правилната научна карта за времето си, както и единствената карта, която е била изготвена с помощта на картата на Колумб, чийто оригинал или копие не съществува днес (загубени са).

Според анализ на специалисти картата се превръща в истинска сензация за времето си, тъй като е единствената карта от XVI век, която показва Южна Америка в географски правилното ѝ надлъжно положение, спрямо Африка.[1] За това твърдение свидетелства още доказателството от този анализ, че:

„Иберийският полуостров и крайбрежието на Африка са изобразени акуратно; а от Америките, северната част на южноамериканското крайбрежие е достатъчно точна и правилно изобразена спрямо Африка. Голяма част от Карибите е показана доста точно и, изглежда, отразява картите на Колумб за региона. Областта, представляваща Северна Америка няма почти нищо общо с нейната реална брегова линия (което не е учудващо, тъй като по това време тя все още почти не е проучена), с изключение на една проекция, която може би е Нюфаундленд, а островът с надпис Антилия всъщност може би е Нова Скотия, тъй като има бележка към него, която се отнася до легендарните пътувания на Свети Брендан. Има предположения, че този регион може да представлява азиатския бряг. Групите острови в източната част на Атлантическия океан са точно поставени, но са изобразени извън мащаба.“ [7] 

Наслагване на очертанията на картата на Пѝри Реѝс върху съвременните очертания на континентите

В чест на Пѝри Реѝс и неговите открития, картата от 1513 г. е изобразена на обратната страна на банкнотата от 10 млн. турски лири в периода 1999 – 2005 г., а след това на по-новите банкноти от 10 турски лири в периода 2005 – 2009 г.

Банкнота в Турция с картата на Пѝри Реѝс

Втората карта на света на Пѝри Реѝс от 1528 г.

Петнадесет години по-късно след 1513 г. Пѝри Реѝс създава и своята втора карта на света. Части от нея може отново да видим днес в Галиполи, но с размери приблизително 68 × 69 cm. В тази част на картата са разположени северните части на Атлантическия океан и новооткритите райони на Северна и Централна Америка.

Втората карта на света от 1528 г. на Пѝри Реѝс

   Картата започва с Гренландия на север. На юг има две територии, първото е наречено “Bacalao” (Terra do Bacalhau), а второто по-надолу – “Terra Nova”, като се споменава, че португалците са ги открили.[4] В посока юг е разположен и полуостров Флорида, за който се твърди, че е изчертан съвсем правилно и който Пѝри Реѝс нарича Сан Хуан Батисто. В първата си карта той наименува по този начин Пуерто Рико. Териториите отстрани са полуостровите на Хондурас и Юкатан, открити съответно през 1517 и 1519 г. За Куба и Хаити също се твърди, че на картата от 1528 г. са начертани по-точно и грешките от предишната карта са били коригирани.

На тази карта има отново компасни рози, разделени на 32 части, вместо паралели и меридиани, освен измерванията от двата набора на скàлите отстрани, разделени на 20. Има оставена бележка, на която се твърди, че разстоянието между два участъка е 50 мили, а между две точки – 10 мили. На тази карта Пѝри рисува и Тропика на Рака над Куба и го нарича “gunusadisi”.[4]

На картата на света от 1528 г. очертаването на бреговите линии показва по-голямо подобрение, в сравнение с неточностите на първата. При втората карта са изчертани и представени само частите от света, които вече са били официално открити, а неизследваните райони са били оставени празни. Това е доказателство, че Пѝри Реѝс спазва принципите на научните методи и че той продължава да следи много отблизо новите открития. Тази карта може да се счита за една от най-успешните карти от този период, отнасящи се до картографските техники.

Кратък анализ на мореплавателския атлас Бахрие „Морска книга“ („Kitâb-i Bahriye“ ) на Пѝри Реѝс

Пѝри Реѝс създава мореплавателския атлас Бахрие „Морска книга“ с всички някогашни свои бележки, като ги преработва и разширява. През 1525 г. представя книгата си на Сюлейман Великолепни чрез Ибрахим паша. В книгата си Пѝри анализира географските произведения на своето време и със своите „остри“ способности за наблюдение посочва всичко, на което се е натъкнал в пътуванията си.

В предговора той съобщава, че целта му да напише такава книга е, за да даде необходимата информация за крайбрежието и островите, начертавайки портоланите си преди това. Той обаче добавя, че, с колкото и голям мащаб да са картите му, все е било невъзможно да се покажат важните подробности по тях. Липсата на съществена информация, относно крайбрежните линии и островите, както и моретата и океаните, го подтиква да напише тази книга, като я допълва с необходимата такава. Това е новост, която мореплавателският атлас Бахрие допринася за науката за корабоплаване.

В първите две глави Пѝри обяснява защо е написал книгата си Бахрие. В глави номер 3, 4, 5 той дава информация, относно бурите, ветровете, четирите посоки в света и компаса. В глави 6 и 7 той ни представя основни познания, свързани с картите, както и изобразените рисунки по тях. В глава 8 разказва за моретата, а в 9-тата глава – за откритията на португалците и как са отплавали към Индийския океан. Глава 10 представя Етиопия (Абисиния) при пристигането на холандците и португалците в Червено море от нос Добра надежда. В глава 12-та той разказва за експедициите на португалците в Индия, докато следващите две глави дават информация за китайските морета, обичаите и традициите на китайския народ и уменията им в грънчарството. Глава 15 е посветена на Индийския океан и мусоните. В глави 20, 22 и 23 Пѝри ни представя информация за Атлантическия океан и откриването на Америка от Колумб. В тази книга той включва подробна информация и за Средиземноморието – например описанието за създаването на град Венеция.[8] Изследователската работа, извършена върху тази книга, разкрива, че няма нито едно твърдение, което да не се основава на факти, а това доказва, че мореплавателският атлас Бахрие „Морска книга“ е ценен ресурс в областта на навигацията.

Постиженията на Пѝри Реѝс и загадките, останали до днес

За периода, в който Пѝри създава своите карти на света, картата от 1513 г. показва изключително количество детайли. Бележките на картата обясняват, че картата е синтезирана от минимум 20 други карти (няма категорично мнение колко точно са), много от които са отнети от испански и португалски кораби в Средиземноморието. Картата също така е допълнена и от изчисления, съобщени от заловени испански и португалски моряци.

Очертанията на Аржентина от картата на Пѝри Реѝс и съвременните граници на страната

От мнозина изследователи днес картата е смятана за шедьовър в областта на картографията за времето си, имайки предвид, че Пѝри Реѝс е бил моряк, чиято родина никога не е участвала в подобни проучвания, а картата е изготвена от недоказани и непроверени източници.[8] Споделя се, че тя е изумително произведение. Заимстваните актуални за онзи период подробности, получени от вражески карти, вероятно са били строго пазени тайни в тази епоха. Общото мнение, което се споделя в анализите на различни учени и изследователи, е, че:

   „Има две основни различия от известните крайбрежия – брегът на Северна Америка и южната част на южноамериканското крайбрежие. На картата на Пѝри Реѝс, Южна Америка е показана като огъваща се рязко на изток, като това започва около днешния град Рио де Жанейро. По-популярното тълкуване на тази територия е определянето ѝ като Земя на кралица Мод от крайбрежието на Антарктида.“ [1]

Картата също така крие някои мистерии около себе си, които до днес не са разкрити. Със сигурност тя представя повече подробности за света, отколкото са били известни такива на хората в началото на XVI век. Едно от доказателствата е например, че дори Франсиско Писаро все още не е посещавал Перу, когато Пѝри вече е знаел за съществуването на Андите. Детайлите на южноамериканския бряг изглеждат по-подробни от очакваното за 1513г. Дали картата е започната тогава и завършена по-късно? Дали е копирана на по-късен етап от някого и датата е изписана грешно? Ако картата например е получена от древни източници, които са били доста подробни и непознати за европейците, както се коментира за тях, то защо толкова много части от нея са необмислени и недообработени?

Западна Европа, Северна Африка, Средиземноморието, Беломорието и Черно море от атласа Бахрие „Морска книга“

---

Библиография и препратки

• [1] (Wikipedia, Пѝри Реѝс 2010)
• Изображение 1 – (Tekeli 2005)
• [2] (Wikipedia, Хайредин Барбароса 2011)
• Изображение 2 – ресурси тук
• [3] (Стоилова 2019)
• Изображение 3 – ресурси тук
• Изображение 4 – ресурси тук
• [4] (Tekeli 2005)
• Изображение 5 – ресурси тук
• Изображение 6 – ресурси (YÜRÜKÇÜ 2019)
• Изображение 7 – ресурси (Tekeli 2005)
• [5] (Reis 1521)
• [6] (McIntosh 2000)
• Изображение 8 – ресурси (McIntosh 2000)
• [7] (Dutch 1998)
• Изображение 9 – ресурси тук
• Изображение 10 – ресурси (Tekeli 2005)
• Изображение 11 – ресурси (YÜRÜKÇÜ 2019)
• [8] (Soucek 2013)
• Изображение 12 – ресурси (Tekeli 2005)
• Изображение 13 – ресурси тук