Колко вода има в язовирите на България? Поглед от спътниците на ЕКА

В последните дни темата за нивото на водата в язовирите у нас отново е с акцент, след като през изминалите месеци популярен беше казусът, свързан с язовир Студена. Преди няколко дни в социалните мрежи се появиха и две снимки на язовир Копринка от 01.07.2020 г. и от 23.09.2020 г., които са дело на журналиста Иван Димов, и на които съответно се вижда пресъхването му.

Сателитните данни, които получаваме от мисиите по програмата „Коперник“, са един интересен и неподправен начин, чрез който е възможно да следим дори и подобни казуси, свързани с хидросферата.

Bluedot Observatory е платформа, чиято цел е да се извършва наблюдение на водните обекти на Земята с помощта на сателити. Данните се визуализират интерактивно и са свободно достъпни от всеки човек. Наблюдението чрез платформата е възможно за по-големите язовири у нас и огромен брой по света.

По-долу можете да разгледате галерия от изображения, свързани с интересни казуси, на които се натъкнахме. Данните от Sentinel-2 са налични през няколко дни за страната ни, като в моментите, при които има заснемания, но над водното огледало има облаци, изображенията автоматично се изключват от анализите. Така можем да проследим динамиката на водните огледала на язовирите със сравнително добра времева разделителна способност.

Навсякъде, където има единични много ниски стойности в графиките е вероятно това да се дължи на облаци, които създават тази аномалия на самите изображения, а не на фактическо рязко спадане на нивото на водите. Друго, което трябва да знаем, четейки тези графики, е че във връзка с климатичните особености на някои части от страната, е нормално есента да има по-ниско ниво на водите. Въпросът е доколко този праг е преодолян в някои места от страната.

Язовир Огоста

За периода на наличните данни можем да видим, че максимална площ язовирът заема на 04.04.2016 г. – 107%, втори подобен случай има и в периода 14-24.04.2018г., а минималната заемана площ е за периода 8-13.02.2020 г. – 65%. Тенденцията оттогава към днешна дата е за повишаване нивото на водата в язовира.

Изображение 1 – Сателитни данни за язовир Огоста от 13.02.2020 г.

 

Изображение 2 – Сателитни данни за язовир Огоста от 04.04.2016 г.

 

Язовир Александър Стамболийски

За периода на наличните данни можем да видим, че максимална площ язовирът заема на 26.12.2015 г. – 98%, а минималната заемана площ е за 15.02.2017 г. – 22%, което е възможно да се дължи на облаци или друг ефект върху изображенията. Тенденцията за периода на 2020 г. е за вариращи стойности по отношение на нивото на водата – между 70 и 85% от дренажния басейн на язовира.

Изображение 3 – Сателитни данни за язовир Александър Стамболийски от 15.02.2017 г.

 

Изображение 4 – Сателитни данни за язовир Александър Стамболийски от 26.12.2015 г.

 

Язовир Съединение

За периода на наличните данни можем да видим, че минималната заемана площ е за периода около 26.01.2017 г. – едва 3%, което вероятно също се дължи на засенчване от облаци върху изображението. Тенденцията за периода оттогава към днешна дата е за сравнително равномерни стойности по отношение на нивото на водата – между 80 и 92% от дренажния басейн на язовира.

Изображение 5 – Сателитни данни за язовир Съединение от 26.01.2017 г.

 

Изображение 6 – Сателитни данни за язовир Съединение от 22.09.2020 г.

 

Язовир Тича

За периода на наличните данни можем да видим, че минималната заемана площ е за периода около 13.01.2017 г. – 47%, а максималната заемана площ е за 03.04.2018 г. – 109%. Тенденцията за периода от тогава към днешна дата е за намаляващи стойности по отношение на нивото на водата – от 90 до около 60% от дренажния басейн на язовира.

Изображение 7 – Сателитни данни за язовир Тича от 13.01.2017 г.

 

Изображение 8 – Сателитни данни за язовир Тича от 03.04.2018 г.

 

Язовир Лобош

За периода на наличните данни можем да видим, че заеманата площ от язовира е сравнително непроменяща се със стойности между 90 и 95%. Минималната заемана площ е около 18.07.2019 г. – 0%. Вероятно става дума за единична грешка в данните. Тенденцията за периода от 23.07.2019 г. към днешна дата е за сравнително еднакви стойности по отношение на нивото на водата – над 90% от дренажния басейн на язовира.

Изображение 9 – Сателитни данни за язовир Лобош от 18.07.2019 г.

 

Изображение 10 – Сателитни данни за язовир Лобош от 20.09.2020 г.

 

Язовир Студена

За периода на наличните данни можем да видим, че заеманата площ от язовира е интензивно променяща се. Минималната заемана площ е в резултат на непрекъснато намаляваща площ на дренажния басейн на язовира във второто полугодие на 2019 г. и в началото на 2020 г. На 13.02.2019 г. данните от сателитите показват, че е заснета минималната заемана площ – едва 16%. Тенденцията за периода от 23.02.2020 г. към днешна дата е за повишаване стойностите по отношение на нивото на водата, като след 27.06.2020 г. всички измерени стойности са, че е заета площ от над 95% от дренажния басейн на язовира. Максималната заемана площ до този момент е на 14.02.2016 г. – 99%.

Изображение 11 – Сателитни данни за язовир Студена от 13.02.2020 г.

 

Изображение 12 – Сателитни данни за язовир Студена от 14.02.2016 г.

 

Язовир Тополница

За периода на наличните данни можем да видим, че заеманата площ от язовира е интензивно променяща се. Минималната заемана площ е в резултат на непрекъснато намаляваща площ на дренажния басейн на язовира във второто полугодие на 2020 г., но това събитие, според данните, е характерно за всяка предходна година. На 20.09.2020 г. данните от сателитите показват, че е заснета минималната заемана площ – 29%. Максималната заемана площ до този момент е на 14.04.2018 г. – 100%.

Изображение 13 – Сателитни данни за язовир Тополница от 20.09.2020 г.

 

Изображение 14 – Сателитни данни за язовир Тополница от 14.04.2018 г.

 

Язовир Батак

За периода на наличните данни можем да видим, че заеманата площ от язовира е променяща се. На 29.01.2017 г. и на 18.07.2019 г. данните от сателитите показват, че е заснета минимална заемана площ от дренажния басейн на язовира, а именно 0%. Почти сигурно е, че това се дължи на проблеми със сателитното заснемане.
Максималната заемана площ до този момент е в периода на 14.08 – 02.12.2018 г. – от 95 до 99-100% при повечето измервания. През 2020 г. тенденцията е за сравнително запазване на нивото на водата със стойности все над 85%.

Изображение 15 – Сателитни данни за язовир Батак от 29.01.2017 г.

 

Изображение 16 – Сателитни данни за язовир Батак от 14.08.2018 г.

 

Язовир Доспат

За периода на наличните данни можем да видим, че заеманата площ от язовира е сравнително непроменяща се. Максималната заемана площ до този момент е в периода на 05.02.2019 г. – 104%. През 2020 г. тенденцията е за сравнително запазване на нивото на водата със стойности все над 90%.

Изображение 17 – Сателитни данни за язовир Доспат от 29.01.2017 г.

 

Изображение 18 – Сателитни данни за язовир Доспат от 05.02.2019 г.

 

Язовир Тракиец

За периода на наличните данни можем да видим, че заеманата площ от язовира е интензивно променяща се. На 26.04.2019 г. данните от сателитите показват, че е заснета минимална заемана площ от дренажния басейн на язовира – едва 11%. Максималната заемана площ до този момент е на 12.03.2019 г. – 119%, като подобно явление с максимални стойности над 100% се наблюдава и за периода от 25.04.2020 г. до 10.05.2020 г. През второто полугодие на 2020 г. тенденцията е за намаляване нивото на водата.

Изображение 19 – Сателитни данни за язовир Тракиец от 26.04.2019 г.

 

Изображение 20 – Сателитни данни за язовир Тракиец от 12.03.2018 г.

 

Язовир Малко Шарково

За периода на наличните данни можем да видим, че заеманата площ от язовира е сравнително променяща се. Максималната заемана площ до този момент е на 15.02.2018 г. – 116%. В периода от 01.01.2018 г. до 23.04.2018 г. стойностите за заемана площ са над 100%. През второто полугодие на 2020 г. тенденцията е за намаляване нивото на водата със стойности между 70-80 %.

Изображение 21 – Сателитни данни за язовир Малко Шарково от 28.05.2019 г.

 

Изображение 22 – Сателитни данни за язовир Малко Шарково от 15.02.2018 г.

 


В публикацията са използвани данни и изображения от Bluedot Observatory и изображения от Sentinel-2 на Европейската космическа агенция.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *