След като в началото на февруари 2023 г. Турция бе сполетяна от изключително тежките земетресения, като че ли в обществото се повдигна отново въпроса за това доколко сме подготвени, дали знаем как да реагираме и какво да направим в случай на земетресение.
Изучаването на бедствията и какво трябва да бъде поведението на хората при случай на пожар, наводнение, земетресение и т.н. е част от учебната програма по различни предмети в училище.
Независимо дали сте учител по география или начален учител, е важно Вашите ученици да бъдат информирани за природни бедствия – как да реагират и какво да правят след възникването им. В тази статия няма да акцентирам върху основната информация за земетресенията – такава има на много места, вкл. и в сайта на МВР. Нека видим какви начини за картографска визуализация на данни можем да използваме, за да направим тази тема по-ясна, разбираема и лесна за възприемане от учениците.
Земетресенията се причиняват от движението на тектоничните плочи под повърхността на Земята. Когато тези плочи се преместват, те могат да създадат вибрации, които се усещат на повърхността. Земетресенията могат да се случат на много места по света, но някои региони са по-податливи на сеизмична активност от други.
Ето няколко слоя в ГИС и географски данни, които можете да използвате, за да обясните плочите и тяхното движение:
- В уеб варианта на Google Earth съществува слой, който се казва Seafloor Age и показва възрастта на кората. Чрез него може чудесно да се визуализират тези сложни процеси.
- Можете да използвате и настолната (инсталирана на компютър) версия на Google Earth, за да покажете къде се намират границите между тези плочи. За целта свалете KML слоя с границите на плочите от тук, разархивирайте го и го заредете в Google Earth. Източникът на тези данни е Американската геоложка служба USGS.
Забележете, че когато се приближите към слоя, може да се видят ясно посоките на движение на плочите и типовете взаимодействие между тях с различни цветове.
- Всички земетресения, случили се в България (и някои от съседните територии), с магнитут над 2, след 1900 г., като точки, които може да заредите в Google Earth, можете да свалите от тук. За всяко земетресение е налична информация за точна дата и час, а също и магнитут. Когато щракнете върху избрана точка ще видите подробна информация за земетресението, а в долната част на прозореца и връзки към сайта на USGS.
Когато преподавате за земетресения, е важно да подчертаете потенциалните опасности и рискове, свързани с тях. Това включва възможността за срутване на сгради, свлачища и цунами, наред с други опасности. Насърчете вашите ученици да бъдат подготвени, като разполагат с запаси за спешни случаи и план в случай на земетресение. Ето още една динамична карта, която може да използвате в случая:
Данни от програма “Коперник” и спътника Sentinel-1
Тези данни са изключително интересни и показват ясно деформациите, които се случиха на повърхността след земетресението в Турция. Получени са чрез използването на радарния спътник Sentinel-1, за който става дума в уроците в Модул 6 – География и икономика, профилирана подготовка за 12. клас.
Хоризонталните премествания бяха картографирани още миналата седмица от спътника Sentinel-2.
Важно е също да научим учениците за социалното и икономическото въздействие на земетресенията. Това включва въздействието върху домовете и поминъка на хората, както и начините, по които правителствата и хуманитарните организации реагират на земетресения. С правилните ресурси и стратегии за преподаване можете да направите тази важна тема привлекателна и информативна за вашите ученици.